Целувката на дракона

Младият мъж стоеше в съвсем леко осветения коридор, пред тежка дървена врата. Знаеше че краят е съвсем наблизо, можеше да усети аромата на смърт, идващ от коридора зад вратата. Пусна окървавената крива бухалка и тя безшумно и безжизнено се отпусна на пода...от това го заболя...дори тя го напускаше в този момент, но ръцете му вече нямаха силите да държат.Тя щеше да остане в сърцето му до последния му дъх живот. Знаеше че мине ли през бариерата пред него ще умре, но това че незнаеше как и кога ще се случи го плашеше дори повече от мисълта за дебнещата го смърт.
Задъха се. Студена пот изби по лицето му. Лек повей разроши вече и без това чорлавата му коса, пропита с миризмата на прясна кръв...дори въздушното течение го подтикваше да натисне дръжката на вратата. Всичко тънеше в тишина и ухание на сълзи и мъка. Беше болезнено тихо, и въпреки това в главата му бушуваха шумове, като всеки един по отделно значеше нещо близко и лично за него, но всички заедно в един - само подтик към края, избавлението, ужаса...
Най-накрая шумът победи волята на момчето, сломи духа му и той постави бавно и леко ръката си на дръжката. Вратата проникна в мислите, чувствата и душата му, и без да чака натиск разкри бездните на тъмнината. Той направи крачка напред и мрака погълна и последната му капка живот, изсмука от тялото му и последният отчаян зов за помощ...Той вече беше мъртъв...
Някъде от мрака се чу тих детски гласец, който разцепи тъмнинана като ярък лъч светлина.
- Ару, Ти ли си? Ще си играеш ли с мен отново, Сайо?
- К-кой е там? - прошепна младежа.
- Хм? ~Хи-хи-хи~ ...а ти ще си играеш ли с мен?...-след кратка пауза детето продължи - Мамо. никой не иска да ми бъде приятел - то заплака, сълзите капеха по повърхността на някаква течност, която мъжа не виждаше в мрака. Детето се смееше и в същото време плачеше. - Нору-чан, защо те бягат от мен? - нещо малко и пластмасово изтрополи на земята - Разкажи ми душата си, подари ми мъката си ~хи-хи-хи~ и аз ще плача, ще плача за теб, докато не удавя дъха ти.
Момичето не спираше да говори, да се подхилква и да плаче. Младият мъж бе скован от страх, но това някак си го успокояваше.
- Ще ми помогнеш ли?
Той само кимна на тъмнината.
- ~хи-хи-хи~ Но при условие че няма да викаш, каквото и да се случи?
Той механично отново кимна.
Някакво леко сияние започна да пробива мрака. От никъдето сякаш изплува момиченце. То увисна във въздуха като парцалена кукла, като обесено. Главичката й безжизнено се люшна и клюмна, дългата й черна коса покри като воал цялото й тяло.
- БУ! - извика тя, падайки точно в ръцете на мъжа, който едва се държеше в съзнание. А когато видя момичето и различи чертите й, тялото й, лицето й, за малко да изкрещи, но нещо сякаш го възспря от това толкова неразумно действие.
Тя беше на не повече от 6-7 годинки, с черна коса, която стигаше до петите й. Носеше бяла рокличка до коляното с дантелки. Там където трябваше да са ръцете й имаше две пипала, стигащи до под коляното й, а по тях се виждаха шипчета. Кожата й беше бяло-синя, гладка и студена. Очите - големи, а зениците - черни, очертани в червена линия, немигащи, безжизнени. Зъбките, които се показваха бяха заострени като на някое диво животно, но усмивката й бе толкова чаровна, нежна, топла и мрачна. Дете на междувселенския космически ужас. Тъжно и щасливо, беззащитен убиец, красива и плашеща, замайващо светла и мрачна с цвят на смърт и ужас.
Тя го обгърна с пипалата си, вместо ръце, целуна го по бузата и едва сега той разбва какво е изтрополило на земята...Тя бе забила Целувката на Дракона в кожата му и изсмукваше живота му през малката спринцовка.
- ~хи-хи-хи~ А сега ще ми разкажеш ли приказка? Не винаги силната карта бие, не винаги загубата боли, не винаги мъката адделява, не винаги мрака е лош....и не винаги целувката вещае добро. В името на Туй Що Остава Вечно*, те предавам там, където принадлежат душата и дъха ти и там, където богове живеят редом с хората и живота**. Взимам тялото ти и освобождавам погледа ти от Земния затвор. Фхтагн***!


*That's not Dead wich can eternal lie. With strange aeons even Deah may die. Хауърд Филипс Ловкрафт В Бг превод: Не е мъртво Туй що вечно може да лежи. При странни обстоятелства дори смъртта може да умре.
**Става въпрос за Йоггот - звездата, на която живеят Великите Древни, Боговете и племето Ми-Го, в днешно време - Плутон (Хауърд Филипс Ловкрафт - Зовът на Ктхулу)
***Фхтагн - спи (Катувиански - Б.Пр. Хауърд Филипс Ловкрафт)

•Бележка: Това е разширената версия на един проект, който написах преди мн. години. Малко след написването му една съученичка ме накара да напиша историика...та това е тя. Идеята за 'Целувката на Дракона' както лесно може да се досети човек идва от филма със същото име ;р Иначе може би само това ме изкарва извън кожата ми в историята...че цялостната идея бие към фантастика и може би се очаква някаква по-'космическа' смърт за героя >.<