вторник, юни 23, 2009

Дневника на едно емо

Това се случва, когато със сестра ми умираме от скука...'дневника' е мн стар. Някъде преди 3-4 години го мислихме о.О


8:34
Събудих се. Чудя се какво да си облека днес. Отидох до гардероба да проверя какво мога да си сложа. На закачалката 'Четвъртък' няма нищо окачено, DAMN! Освен да си сложа дрехите за петък?
ОМФГ! Майка ми не ми е изпрала гетите за петък!

8.36
Разплаках се.

8.45
Все пак навлякох нещо...сложих си дънките, които една приятелка ми беше заела, розовата тениска с Holy Dolly, гуминетките и черната шапчица.Исках и очилата да си сложа, но нямаше да си отиват с блузата, дано емо-тата ме харесат така :S .
Сложих си и гетите за Понеделник...

9.00
Гримирах се, сложих си новата чантичка (с черепчета и черни и розови точици) и тръгнах към центъра, където щяхме да се съберем с останалите емо-та.

9.29
Подраних с една минута...Няма никой още...

9.30
Разплаках се и се нарязах. Толкова съм самотен.

9.31
Иво, Мартин, Крис и Жоро дойдоха. Закъсняха с една минута, разплакаха се и се нарязаха.

Всички плакахме дружно после.

9.50
Избърсахме сълзите и тръгнахме към 'Червеното' (Емо Клуба)
По пътя срещнахме метъли.Те се изгавриха с нас.

9.55
Седнахме да плачем.

10.15
Стигнахме до 'Червеното'. Имаше много емо-та. Седнахме зад една колона, пихме кола и си разделихме една дъфка.

10.20
Емо-тата от съседната маса се разплакаха и се нарязаха - нямаше дъфка за тях.

10.40
Колко е жесток живота. Сега всички в заведението плачат защото няма дъфка за тях.

10.45
Иво ни показа новото си бръснарско ножче, разплакахме се, защото се радвахме за него. Той е добър човек и го заслужава. Даде ни да се нарежем с новото му ножче.Плакахме от радост.

11.35
Решихме да си ходим. Колко е тъжно :(

12.00
Решихме да се напием преди училище, за да забравим мъките на живота си. Купихме си една бутилка бира 0.5L
Качихме се на една скала, напихме се. А сега как ще слезем?

12.06
Някой предложи да пушим Femina за да изтрезнеем.
Жоро извади една кутия Femina и пушихме...Имах вкус на лайна в устата си.
Нарязахме се. Нямаше повече дъфки.

12.08
Никога не бях пушил преди...
Дали ми е харесало? Ще питам Крис...Той и преди е пушил...един път

12.30
Току-що слезнахме. Чакам емо-тата да напишат за случката горе в дневниците си и да тръгнем.

12.54
Тръгнахме за училище...

13.04
Стигнахме до училище...

13.15
Пънкарите от съседния клас ни напсуваха и ни бутаха.

13.23
Съгласихме се да не влизаме за 1-ви час. Плакахме заедно в ъгъла на коридора...

13.40
Звънеца би. Влезнахме в стаята и отидохме в ъгъла да плачем.

14.30
Мило дневниче, мисля че съм влюбен...в Мартин. какво да правя?

14.35
Казах му, предложих му и той каза 'да'. Толкова сме щасливи.
Нарязахме се.

14.42
Иво и жоро плачат. Радват се за нас.

1 коментар: